• Истински ефект от Енергийната ефективност

Истински ефект от Енергийната ефективност

Можем да очакваме да имаме ефект от енергийната ефективност, когато енергийната ефективност се възприеме като част от енергийния баланс на страната.  Това звучи наистина абстрактно, но енергийната ефективност в нормалния свят е приоритет номер едно именно защото тя се приема като най-евтиния и най-достъпния източник на енергия. Смята се, че спестената енергия замества ефективно вноса и производството на енергия.

Когато започнем да разглеждаме енергийната ефективност по този начин, тогава ще открием, че инвестициите във високи нива на енергийна ефективност са не само със съвсем нормални срокове на възвръщаемост, но имат и допълнителни ефекти върху икономическото развитие на местните общности и брутния вътрешен продукт. Това ги прави смислени и високо ценени сред икономическите и обществените кръгове.

При нас е изключително важно да си променим мисленето и отношението.  Първото нещо, което трябва да направим, е да изведем енергийната ефективност като водеща част в енергийната стратегия и да я оценим като източник на енергия.

Законът за енергийна ефективност  не е лош и дава рамка, в която да се изгради стабилна подзаконова уредба. Ние имаме дългогодишна традиция да използваме германската практика в законотворчеството и смея да твърдя, че нормативните актове в България не са на много по-ниско равнище от тези в Германия. Когато се стигне до въпроса за прилагането им обаче, тук нещата не стоят по този начин.

Големите енергийни икономий се залагат основно за   индустриалните  потребители на енергия, както и общините и дистрибуторите на енергия, са задължени лица според закона. Тяхната дейност се следи, за да се отчетат спестяванията, които да покрият националните задължения за енергийна ефективност. Това не означава обаче, че мерките  за саниране при крайното, частното потребление на енергия са изключени . Всички тези задължени лица може да въвлекат в своята дейност крайните потребители. Те могат да прилагат мерки за енергийна ефективност, от които да се възползват крайните потребители.

Много сериозна европейска практика е например дистрибуторите на електричество да стимулират финансово мерки за енергийна ефективност при крайното потребление, макар това да звучи противоречиво на пръв поглед. В развитите държави това е редовна практика, защото на първо място позиционира компаниите като обществено отговорни организации и на второ място – спестява им допълнителни инвестиции за поддръжка на преносната мрежа, за закупуване на енергия в пикови моменти, когато тя е по-скъпа и т. н. Същото важи и за общините. Мерките, които те предприемат за техния сграден фонд – това са основно топлоизолациите и хидроизолациите , в голяма степен са експлоатирани и не могат да бъдат достатъчни за значително намаляване на потреблението на енергия в населените места. Когато обаче се стимулират мерки за крайното потребление на енергия – тоест за саниране на частните жилищни сгради  това ще подобри комфорта на гражданите.

  Законодателството за енегрийната ефективност в България  има една крива на развитие, то не е константна величина. Подтиквано и от европейските директиви, и от икономическите и социалните реалности, законодателството се развива. Да, вярно е, че то най-често следва обществения живот, а не го предвижда, както би било в идеалния случай, но не биха помогнали   радикални промени в законовата рамка. За сметка на това биха  помогнали  наистина спешни мерки в стратегическото целеполагане, както говорихме.

 

Подобни тагове

топлоизолация ефект енергийна ефективност саниране